Откъс:
AДСКИ БЛУЗ '96
O p u s 1
Tendro Idililsimo
Стаено
като
тежко
слово
в нозете
на живачните
тълпи,
във полози
от маслено
олово
чудовището
спи.
AДСКИ БЛУЗ '96
O p u s 2
Presto explizsimo
(По мотиви от "Пепеляшка")
1.
Ретроспекция
Мъничка обувка
и кокетен стан.
Спомен за целувка
под сърдит бръшлян.
Стъпки на проточен,
звучен мадригал.
Плиснато бритонче.
Омагьосващ бал.
Светла диадема.
Тръпката на бала.
Как така без време?
Как ли е успяла?
Беше - неугледна,
сива като здрача.
Беше още - бедно,
свитичко сираче.
Трепетна възбуда
в пролетния зрак.
Станало е чудо,
да, и още как...
Литнала е първа
снежна гургулица.
Два големи лъва
теглят колесница.
Колелата мъдра
песен си повтарят.
Кой е седнал вътре?
Сам самичък - царят!
Срам и немотия
тръгнал да съзре.
Имало такива,
имало... царе.
Трудно, несговорно
царство наследил.
Трябвало да спори
с хиляди беди.
Никой не забравял
в ден и в тъмна нощ.
Бързал да оправя
всичко с лъвска мощ.
Царят бил е златен,
Златен, не с пара...
А момата - знатна!
Знатна и добра!
Весела. Гальовна
като меден восък.
Рукнала. чаровна.
С царствени обноски!
Беше грозно пате
в задушлив коптор.
Лъскаше машата.
Лъхаше на пор.
Все да я натровят.
Все да я халосат.
Дупка да изрови –
вътре да я проснат.
Царят чул за нея.
Литнал и видял.
Цар ли, или фея?
Никой не разбрал!
Ето я - красива.
Ето я - до принц...
Вчера - пепелива,
няма като свинкс.
Бързо се понасят
радостните вести:
свадбената маса
ще гости невеста,
гиздава, засмяна,
с млечно-бял живец!
С везана премяна
в злато и синчец!
Сбират се отрано.
Дълго тържество.
Всеки е поканен.
Пъстро мнозинство.
Ето, че пристават
двете й сестрици.
Лъвове смиряват
нейните зеници.
Странна суматоха
точно в полунощ...
Намеци за болка...
и безсилна мощ.
Лъвовете скачат.
Гербът е подпален.
Връхлетява здрачна,
песъчлива хала.
Гербът е увиснал.
царството е в кал.
Принцът е стъписан.
царят е умрял.
Щиковете грохват.
Гербът се отлепва.
Смут и суматоха.
Знамената - в пепел.
Сънищата - в плесен.
Семената - в плява.
Чудната невеста
ходом се прощава.
Скътана искрица
в хълцащия говор,
в бледата десница,
в тихото "До скоро."
Осквернена маса.
Опетнено мляко.
Нещо я отнася
с много шум
и пакост.
Неразбрано бягство.
Зейнали бразди.
Опустяло място.
Алени звезди.
Всичко бе напразно...
Всичко беше миг...
Лъвове с отрязан
и димящ език.
2.
Инспекция
"Сто пътя си избродил,
неуморим бродяга...
Кажи сега какво те води
в колибата на баба яга?
Не думай. Как не - посетител!
Кажи си, баби: на проверка.
Сърби ли те да ме попиташ
дали случайно нямам щерка?
Не се прави, че уж не важиш,
с митарския си щур калпак...
Седни синче, та да си кажем,
кое, какво, защо и как.
Ей там, в торбичката си носиш
жезъла на старо царство,
така че, право към въпроса,
без ала-бала за митарство,
че, баба, сине, не е фея
и не лелее да поблее,
а - Корифеят, и при нея
е както е било при бея!
При баба Яга се полага
да мъркаш кротко за облаги,
че Яга врътне ли тояга,
дори и баба Ванга бяга...
Защото баба Яга, драги,
е Корифеус Екстрасенсус!
Но баба яга не посяга,
ако си цаниме... консенсус.
Седни, седни, пийни си, баби.
Пийни си да се подкрепиш.
Любимият ми чай от жаби.
Може да го подсладиш.
Сега хапни, синче със мене.
Най-тлъстичката ми воня.
Не смъркай! Струва три зелени
по курса на деня.
Хапни, царче, хапни от хляба,
та силата ти пак да пръкне.
Недей да се офлянкваш, баби!
След три минути ще поскъпне.
Ех, синко, ха да ти е сладко!
Кюфтенцата не са проблем.
Нали са, баби, депутатски,
по три за левче ги ядем.
Сега легни си там - облажен,
а баба ще си попреде.
Нещичко ще ти разкаже
и щерката ще ти даде.
Да, баба, синко е такава.
За зестра няма да се стиска.
Но, само ако дотогава
все още щерка ти се иска...
Така, царю, видяно строго...
не беше точно мое чадо...
Но мащеха не съм... - за бога! -
приех я в съкровена радост!
Ех, синко, за да бъдем точни...
я купих на пазар за роби...
но тя укрепна - вярвай, в обич
-
по МОЯ образ и подобие!
Сега, царю, се дръж, юнашки!
(Предишният тук... превъртя...)
Ти търсиш свойта Пепеляшка?
Но знаеш ли
КОЯ Е ТЯ?!"
3.
Лекция
Тя е буркан със мравки.
Тя е курбан-ербап.
Тя е ченге в оставка.
Тя е динамит в чорап.
Тя е ужасен откъс.
Сцена от късен филм.
Тя е прокапал восък.
Тя е обърнат кил.
Тя е кометен залез
чак от Орион.
Тя е един брутален,
суицидален скорпион.
Тя е ръждива ревност.
Тя е лъжлив обрат.
Тя е като пореден
съдопроизводствен пат.
Тя ще издъхне права.
Ти ли ще я крепиш?
Трябва да я забравиш.
Нищо не й дължиш.
Тя е отровна цица.
Тя е жената вамп.
Тя е като плесница,
която си удряш сам.
Тя е катастрофална.
Тя е сълзлив клошар.
Тя е сантиментален
латино–сериен кошмар.
Тя е сън в катакомби.
Тя е партиен блус.
Парламентарно зомби.
Бомбен валутен курс.
Всекиго ще съсипе.
Тя е хроничен тик.
Тя е спестовен сипей.
Тя е горял войник.
Тя е фатална плосткост.
Хипопотам с крила.
Тя е път без посока.
на хремава пчела.
Тя е брашно от трици
в еничарския кош.
Шегите на Границки
и Клара в полунощ.
Тя е сняг по великден.
Тя е гюзел-менте.
Тя е бетер ракия
с данъчно сефте.
Тя е речта на Ганчев.
Тя е мечта на Жан.
Тя е едно Доганче.
Тя е клан-недоклан.
Тя е електоратът.
Тя е на колене.
Тя е полумандатна.
Тя е цар с ЕГН.
Тя е застраховател.
Дупка в "Канал Едно".
Изпепелено лято.
Издъхнало метро.
Тя е околовръстна.
Тя е съдран "Ефир".
Тя е дори по мръсна
от твоя любим пешкир.
Тя е като чаршафа,
който не си сменил.
Тя е транзитен трафик.
Липсващ автомобил.
Тя е шосе на дупки.
Тя е разсърден ТЕЦ.
Тя е добра покупка.
Тя е добър стрелец.
Тя е добра държава.
Тя е добър купон.
Шава без да решава -
кефче на франкофон.
Тя е циститна киста.
Тя е морална стръв.
Гази и се пречиства
в локви от кал и кръв.
Тя е гощавка в нато.
Тя е шенгенски пир.
Тя е шаран от блато
с име на язовир.
Тя е безкрайна жажда.
Тя е един пожар.
Винаги се възражда
с новия кулинар.
Вкусна като вината.
Горда на всеки тост.
Масово най-приватна
долу, край Лъвов мост.
Долу, между краката
мерено е по грам.
Долу, ако се клати,
клати се не до там.
Долу е по забавно
даже и от върха.
Долу и слон на голо
пърха като муха.
Долу! И пак нагоре!
Скоро ще си готов
в унес да замърмориш:
"Долу-горе Стамболов!"
Долу, и на обратно,
долу, но не отпред...
всеки невероятен
полюс е там превзет.
Имаме
президенти,
имаме
си и ЦИК –
горе
със еполети,
долу
с един ритник.
Долу. И пак нагоре.
Долу. Сега встрани.
Де ли е Марко Поло?
Щеше да оцени!
Вместо да се затрива
с гейши и самураи,
щеше да я открие
долу в самия рай.
Вътре. Но не отгоре.
Вътре. И не отпред.
Там е съвсем безспорно,
щом я серат наред...
Моля! Без неприлични
мисли! Каква беда?
Чисто екологична
е долната й среда!
Долу без недоглеждан
пост-феодален спор,
долу се произвежда
чиста и свята тор!
Долу постутопици
мътят гост-келипир
между разстлани цици
под закопчан мундир.
Стадо тръбопроводи
броди от вал на вал.
Снажен юнак ги води
със позлатен кавал,
води ги през житата
къпан от светъл дъжд,
и те вървят, вървят
вървят, вървят нататък,
и няма край,
и
няма край
на шир и
длъж...
Долу, през всяка бленда,
на всеки един етап,
просто гъмжи с легенди,
къса се от майтап.
Тримата митничари
с кукичка за хаир
тръгват да кокошарят
Мото Дик, Белия Тир.
Флота на цацолова
търси изчезнал вид,
за да го разфасова
като менте на кит.
Горе гърмят съзвездия,
правят, съсипват банки.
Скъсват се да нареждат
закони като луканки -
сбутани под грамажа,
люспени на кори.
Горе дори заяждат
пералните за пари.
Долу цъвтят курорти
всеки - с пазар за роби.
Всеки отглежда свойто,
най-плодородно хоби.
Тримата градинари
тръгнали на гурбет.
Кой ли пък ще превари
техния иширет?
Нека да са неверни.
Нека се кланят ниско.
Нека да ги почернят
в онзи шенгенски списък.
Питай ти двама-трима
от долните самураи,
значи ли Хирошима
някъкъв пълен край?
Питай ти тоя ония
долу, сред най съдраните...
не е ли роден в Япония -
Япония на Балканите?
Виждаш ли, слон на голо,
така си е днес при нас:
горе е просто долу,
долу е звезден час.
Долу не губят време.
Долу не праскат карти.
Долу засяват семе
по действащи стандарти.
Прави са те до дъно,
прави са, няма как:
горе ще ги препънат,
долу ще тръгнат в крак.
Долу тече купонът,
буйно, или на лаф
при господин Барона
и със другаря Граф.
Долу поне се знае
кой колко е брадат.
Долу, мандатът, байно,
води до резултат.
Там не арткулират
консенсусния параф:
или живееш криво,
или умираш прав.
Стават все по-предметни
зреещите бедра
на древната малолетна
и доходна сестра.
Пак премена булка,
сладко прехожда в мир:
диша на пресекулки
мери по келипир.
Белнала е
чорапче –
слюнка
да пресече!
Кебапченце
по кебапче
сметката
й тече!
Леле
като заголи
тези
красиви сгради...
Па
като заглаголи...
леле
какви ги вади!
Тя е с отново лъснат,
беличък мавзолей -
тръгнат ли да се кръстят
на таткото-корифей,
тя ще върви насреща
с веяна пелена,
разкаяна и грешна,
но у–убава жена!
Тато не сака с баби...
Бабите немат шанс!
Нея че я награби,
па че плати в аванс!
Нищо, че е последен,
та чак е подгънал крак,
нищо, че днес е беден,
останал и без петак,
без нищо, и безутешен
е татото-мъченик...
но нищото все е нещо,
е рекъл един класик...
Тато ще си го има.
Тато не е боклук.
Що ли пък "татковина"
викат всичко тук?
Тато е много печен -
в слънчеви очила.
Тато изглежда вечен.
Тато е змей с крила!
Леле
да ги размаха...
земя
че затресе!
Що
ли го снимат яхнал
печеното
прасе?
Тато ще я оправи,
както... той знае как!
Ако все-пак забрави,
има по млад мерак:
има си кандидат тя.
Малко е да, абдал...
ама... чак до Камчатка
всичко е обещал!
Има си кандидати -
чакат на всяка спирка.
Хайде, кой ще я клати?
Давай, на кой ще свирка?
Вкусна като вината.
Горда на всеки тост.
Масово най-приватна
долу, край Лъвов мост.
Цицесто
си е мацето!
Става
и за харем!
Акцийка
по акцийка
ще
я разпродадем!
Тя е като овцете
в лъжливите ръце
- важно е да се трепят
вълците за лице.
Вече самата лъха
на овчи тарикатлък...
хитричко я подпъхват
на всеки въшлясал вълк.
Тя е подлята стомна -
трети път за вода.
Счупена се опомня –
как ли не... за беда.
Тя е овчарска майна
с понахитрял акцент.
Тя си е баш покана
на руския президент:
нещо, което пламва
само във своя ад...
Нещо, което няма
място на този свят!
Няма! Защото няма!
Нищо. И разбери...
Само ще вдигнеш рамо.
Всичко ще прегори.
Слушай, царче, орисан
е този проклет покров...
Тръгвай и откажи се
от царската си любов!
Всичко ще се изглади.
Става! И не веднъж...
в ада, във който пада
гладен, оловен дъжд.
Хайде! Не заслужава!
Ти ли ще я спасиш?
Мърдай! Какво ти става?
Тръгвай! Защо ръмжиш?
Твоята
Пепеляшка
е
клечещо диване.
Чупка!
Какво се стряскаш
с
увиснало чене?!"
4
ПРОТЕКЦИЯ
Така
изрече баба Яга
(и
каза всичко без лъжи)
а
после развъртя тояга
и
купонът продължи.
Край на откъса....
