Сонет за первезията

                        СОНЕТ ЗА ПЕРВЕРЗИЯТА

                                        ( I )

                        Животът бе рулетка, на която

                        най-умните залагаха на дребно.

                        Така не се излиза от играта

                        и първите не са последни.

                        Поетът бе спечелил милион,

                        защото беше принципен и верен -

                        залагаше последния жетон

                        само на червено, или черно.

                        Заложил бе на едро и успя -

                        натъпка си джобовете със мигове,

                        поскита малко сам, запя

                        и се оригна.

                        Милионите така ужасно трябват...

                        че той не знаеше със тях какво да прави -

                        бе твърде мъдър, за да им се радва,

                        и твърде млад, за да ги изостави.

                        Милиони мигове са прелестен сюрприз:

                        в най-скъпите илюзии облечен,

                        задоволяваш всеки луд каприз,

                        но ТОЙ поиска...  в е ч н о с т !

                        наложи се отново да заложи,

                        във тази своя... дама... влюбен...

                        Но невъзможното едва ли е възможно -

                        и той загуби.

                        Тъй, до взрива - спиртосан и натровен,

                        поетът се провикваше: "Играем!"

                        И всяка нощ започваше отново

                        с един единствен миг

                                            и то - на заем.

                        СОНЕТ ЗА ПЕРВЕРЗИЯТА

                                        ( II )

                        Скъперникът на мисълта

                                               сумтеше

                        и мислеше:

                                    "Парите ми са време!"

                        Рулетката

                                  пред

                                       него се въртеше,

                        готова да даде,

                                       или да вземе.

                        Скъперникът на мисълта

                                               бе пълен

                        със неизползувани

                                          потенциали -

                        чудесен нерв

                                     и пълнокръвие

                        му бяха капиталите.

                        Но той не смееше във нищо

                                     да ги вложи,

                        а беше по рождение забавен:

                        търгуваше

                                   със титли

                                             и със кожи

                        за да си купи

                                       здраве.

                       

                        Взривът дори не го учуди -

                        нали му бяха нервите железни.

                        Той нямаше какво да губи

                        от свойта

                                   безполезност.

                        СОНЕТ ЗА ПЕРВЕРЗИЯТА

                                          ( III )

                        Крупието беше жив академик,

                        завършил две почетни академии.

                        Той беше талантлив, дори велик

                        в изкуството да взема.

                       

                        Взрива посрещна сресан

                                               и избръснат,

                        с плътта се раздели

                                              спокойно, тихо -

                        той знаеше,

                                   че рано,

                                              или късно

                        ще си я върне с лихва.

                       

                        СОНЕТ ЗА ПЕРВЕРЗИЯТА

                                        ( IV )

                        Всяка респектираща игра

                        има правила и

                                      победители.

                        Рулетката - и

                                      сенчеста гора

                        от зрители.

                       

                        Всичките им жизнени тревоги

                        имат постоянен

                                       лайт-мотив.

                        Последната им мисъл

                                           бе: "За бога!

                        какъв прекрасен

                                         взрив!"

                        СОНЕТ ЗА ВЗРИВА

                                   ( I )

                        (естрадна песен)

                        Светът се разлага на атоми,

                        момичета,

                        естрадни песни,

                        радиация...

                        някои това наричат

                        алиенация,

                        други казват -

                        демографски взрив,

                        трети мислят -

                        поток информация,

                        четвърти твърдят,

                        че потокът е сив...

                        цветиста била само

                        нацията,

                        освен това била техническа.

                        Със всичко съм съгласен,

                        ми-ла мам-о,

                        с народ

                        и умници,

                        но о, ма-мо,

                        има критици -

                        казват, поезията

                        ми била ученическа.

                        Не харесват моя стил,

                        например - чуждиците...

                        Съгласен съм и с

                        критиците.

                        Нека пасат,

                        мила мамо,

                        с любовта

                        във нощта,

                        по света

                        към песента

                        и радостта,

                        тра-та-та,

                        мила мамо,

                        ча-ча-ча-ча.

                        Не знам кои

                                   са "единствено виновни",

                        но в моята

                                   "три от осем"

                                                класация,

                        това аз наричам

                                       мила мамо,

                        "памятник нерукотворный"

                                       на

                                           Трендафил Акациев.

                        СОНЕТ ЗА ВЗРИВА

                                     ( II )

                        (подпури от известни шлагери)

                        Може би не харесвате

                                             Бетовен?

                        Или дори -

                                     Битълсите?

                        Предпочитате

                                     Лили Иванова...

                        дори -

                               Йорданка Христова?

                        Добре, бе джанъм!

                                          Аз съм за кол-турата!

                        Оти де се не

                                          повеселим -

                        чумким

                               й пука

                                      на ла-та-ра-турата

                        "огън ли е, или дим!"

                        Дали ве бъде "татко", или "мама",

                        щом е "ох" и "ах", все ще ни минете.

                        "Сън ли е, или я няма",

                        припка "Мариана"

                                        след "Делфините"!

                        "Земя като една човешка длан",

                        кой със този

                                     трън те увенча?!

                        ...Пее,

                               танци

                                     старият Балкан

                        нещо между

                                 шейк и ча-ча-ча...

Всички права запазени!