Сонет за убийствата

СОНЕТ ЗА УБИЙСТВАТА

                        Убиваме случайно, от засада,

                        убиваме със цел, или без цел,

                        убиваме за мъст и за награда,

                            убиваме сърна, или орел.

                        Убиваме от ловна страст, безстрастно,

                        с еднаква сласт във студ, или във пек,

                        убиваме без глас, или пък властно,

                            убиваме маймуна и човек.

                        Убиваме от гордост и търпимост,

                        във името на обич и отечество,

                        понякога и без необходимост

                            убиваме планета и човечество.

                        Кажете ни: "Вселената гори!!"

                        Това е просто факт. Не ни засяга.

                        Убиваме и времето дори,

                            когато вземе много да дотяга.

                        СОНЕТ ЗА ДОСАДАТА

                        Посредствените сигурно те мразят

                        за всяка своя неуспяла битка.

                        И втори път, защото си белязан

                        да се родиш на медената питка.

                        По-умните беззлобно ти завиждат,

                        дори и да не са от теб зависими...

                        но всъщност много рядко те обиждат,

                        защото имат социално мислене.

                        По-слабите направо се подмазват

                        (бъди към слабия по-бдителен).

                        По-силните почти не ти приказват,

                        защото силният е мнителен.

                        И безразличните не са дотам любезни,

                        макар, че често носят облекчение...

                        е, безразличието може би разглезва

                        със някакво особено търпение.

                        Обичащите също ти дотягат,

                        но те са като старо огледало -

                        най-верния критерии предлага,

                        когато не е прашно... и е цяло.

                        СОНЕТ ЗА ЛИРИЧНИЯ ГЕРОЙ

                        Напразно ли се счупи

                                             огледалото

                        и съвестта е банка

                                             с инвестиции?

                        Напразно ли

                                    след взрива

                                                оцеляла е

                        една единствена

                                        амбиция?

                        Напразно ли

                                    в кошмарните ти

                                                    сънища,

                        във нощите

                                   по-сухи и от пясък,

                        най-страшно 

                                   е безоблачното

                                                  бъдеще

                        и хоризонтите

                                      като пустиня         

                                                   ясни?

                        Напразното

                                   съвсем не е напразно -

                        такава е

                                   съдбата

                                             на обрязаните:

                        щастливите

                                   съдби са мазни,

                        тежко

                               на  н е с м а з а н и т е!

                           

                           

                            

                        СОНЕТ ЗА ТЪРТЕЯ

                                       ( I )

                        Понякога завиждам на пчелите,

                        умирали за капката нектар...

                        понякога завиждам на убитите -

                        войниците на слънчевия цар.

                        Понякога завиждам и на тебе,

                        на твоето затоплено легло,

                        (никога на никой непотребен,

                        но винаги от знатно потекло)

                        на твоето практическо безсмъртие,

                        на твоя свеж и нов феодализъм,

                        на твоите усмивчици и въртели,

                        на погледа ти мазен и зализан.

                        Завиждам ти: понякога си смел,

                        понякога - съвсем не си посредствен.

                        Уви, епохата не те направи  ц е л,

                        а -  с р е д с т в о...

                        СОНЕТ ЗА ТЪРТЕЯ

                                   ( II )

                        Аз съм седнал

                        на цвете

                        и си клатя

                        краката -

                        лекомислен

                                   и светъл,

                        и бъбрив

                                   като вятър,

                        разумен

                                   и питомен,

                        див

                                   и първичен,

                        обичам

                                   пчелите

                        и земята

                                   обичам,

                        аз съм буен поток

                        и лъчиста вода,

                        аз съм педя

                                   човек -

                        имам

                             лакът брада,

                        имам

                             нежна

                                   китара

                        и цигулка

                                   със лък,

                        аз съм Сойер

                                   и Сара,

                        аз съм Дейвид

                                  и Хък.

                       

                        Аз съм седнал

                                     на цвете

                        и си клатя

                                     краката,

                        имам

                             песни

                                     за всеки,

                        имам

                             ноти

                                     в торбата,

                        балади,

                                вина,

                                      и дори -

                        биографии.

                        Имам даже

                                  една

                        търтепитафия.

                        Аз обичам

                                  пчелите

                            и земята обичам,

                        и летя над

                                   тревите,

                        и към

                              слънцето

                                       тичам,

                        аз съм педя-човек

                           - ужасно

                                    зает -

                        и запявам прощален

                            търтекуплет:

                        падна малкия

                                     търтей,

                        падна в беда...

                        Слушай, търтею малък,

                        сонет със брада!

                        Ти бе решил - животът ни е битка,

                        в която мъртвите

                                         най-хубаво живеят

                        и, кацнал върху медената

                                                питка,

                        безименно

                                  се захароса

                                                в нея.

                        Стана малко

                                    бонбонче,

                        стана

                              просто

                                      от тия,

                        дето се хрускат

                                      в кутия.

                        Чуйте чашки

                                     прозрачни,

                        и уши от листа,

                        вижте, мравки невзрачни,

                        вижте, малки тревички,

                        буболечки и клечки,

                        аз запявам сега,

                        аз запявам за всички

                        и за всички

                                    ще свиря,

                        вижте

                              колко красиво,

                        вижте

                              колко свободно,

                        вижте

                              колко безплодно

                        този търтей

                                    умира.

                        Стана малко бонбонче,

                        стана просто от тия,

                        дето се хрускат

                                        в кутия.

                        Крилата ти, о, търтею, са вносни.

                        Съдбата ти, о, търтей, е несносна:

                        оплождаш

                        за да те убият.

                       

                        Аз съм седнал

                                      на цвете

                        и си клатя

                                      краката,

                        лекомислен

                                      и светъл,

                        и бъбрив

                                    като вятър.

                        Чуйте, хора

                                    отгоре,

                        чуйте

                              тънкия глас,

                        моя - близък, далечен

                        и невидим във вас:

                        

                        "Владетели на черноземна жажда,

                        земята и на скалната й твърд -

                        онази смърт, която

                                            ражда

                        е най-красивата ни смърт!"

                        Колко малко неща

                        оживяват без рамки -

                        моят скитащ баща,

                        мойта маса от сламки.

                        Аз съм малък красавец

                        със голяма торба,

                        аз съм китен и здравец,

                        аз съм път и съдба.

                        Имам шапка от жълъд

                        и обувки от мъх,

                        и очи от шишарки,

                        и техния дъх...

                        Чуйте, хора далечни,

                        непознатия глас,

                        аз съм малко човече,

                        но съм вътре във вас.

                                                             (следва продължение) 

Всички права запазени!