САГА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ - Телевизия по кабел филм 2

Произведението "Телевизия по кабел" е третото от трилогията "През мъртвите етажи на познанието". Обхванат е емиграционния период на Бурмов. "Телевизия по кабел" е съставен от подзаглавия, които автора нарича "филм". Всяка част е ендивидуална поема. Сами по себе си те са различни, с различна идея. Общото е в стила и професионализма на автора. Въздействието на стиховете е уникално, дори в недовършени стихчета се усеща магията присъща за творчеството на Бурмов. Тук в блога ще представя само откъси. Ще си оставя вратичка - ако някой ден поезията на Бурмов излезе на хартия, да има нещо ново с което да изненадам читателя.

                      ТЕЛЕВИЗИЯ ПО КАБЕЛ,

                            ФИЛМ   N0 2

                   САГА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ

 

     (Умолявам читателите да имат разбиране, че

     тази пародия на известната легенда е писана

     през 1983 г., тоест преди 18 години, далеч от

    България и поразителните съвпадения с различни

    събития са напълно случайни.)

           

            ...Потъва корабът, потъва,

            а капитанът се изпъва

            във капитанската каюта

            и, полузаспал в уюта ,

            не дава, пет пари не дава,

            дали потъва, или плава.

            Потъва корабът, потъва

            - та мачтата му се изгъва

            и екипажът с такелажа

            пристегнал вече е багажа.

            Нали е главен капитанът

            - и по това се вижда санът,

            че главният не се тревожи

            за разни там човешки кожи,

            за два-три-четири-пет моряка,

            когато всяка, всяка, всяka

            вълна е толкова висока

            във тази морска шир широка,

            и при това - така дълбока!

            (Като трюма, като трюма,

            в който паяците клюмат,

            и нареждат, и редят... )

            Мишки в паника сновят.

            Мишки местни, мишки вносни,

            мишки стари, мишки сносни,

            всички мишки са навити

            да си плюят на петите -

            че във гнилия ковчег

            не остана жив човек!

            Вика местен миш-юнак:

            "Нема, братко, нема как!"

            Вика мишка от чужбина

            с глас от злато и платина:

            "Рили, рили, многоу сори, бат

            триабва да напюснем коуурабат!"

            И през мъничка вратичка

            върху трюмната стена,

            се изнизват всички,

            всички,

            до една -

            мишка с панделка,

            мишка с кожухче,

            мишка с куфарче,

            мишка със сак,

            миши-миши

                             със малко мишленце

            и голям таткомиш

                             с анурак,

            башмишок

                             във сако с вратовръзка,   

            и проскубан,

                              запуснат мишан,

            и пълчища мишиа с месища,

            и дебелият миши султан.

            А по морското трасе

            този кораб се тресе

            като клъцнато прасе.

            и се люшка, и се лашка

            опашатата опашка,

            та настава в този фраш

            истински миш-маш.

            Някой вика във батака:

            "Ой, настъпихте ми фрака!"

            "Фрака ти за котарака!",

            крясва тлъстичката кака,

            "Мъжо, дье си съ пувлякъл?

            Нямъ ли дъ съ утракъш?

            А ни си съ и ублякъл!

            Всичку винъги прутакъш!"

            "Поо реда си! Поо реда си!",

            конттрольорите се въсят.

            Писва жарка диско-мишка:

            "Лююшкат ни като въздииишка!"

            Псува местен миш-юнак:

            "Капитано е щурак!"

            Мрънка миш-заянатчия:

            "Немате ли там кормчия?

            За народо, за народо,

            най е важен подо!"

            Пуска, съска миш-султанът

            броеница от закани

            и си клати, и си клати

            трите ката на краката!

            Само мишка от чужбина

            с глас от злато и платина

            във настъпилата врява

            най-спокойно заявява:

            "Тейзи мейснти кейпътани

            са същински хюлигани!"

            Но такива трезви думи

            тънат в сумата зулуми

            в трюма, спукал задна гума,

            дет се губи ум и дума,

            дето "долу" е във горето,

            а пък "горето" - надолу,

            дето даже коткоборците

            се разкисват като фльорци и те

            - борци с котаци, матадори! -

            и слепешката се заборват

            помежду и с контрольори:

            някой някому се моли,

            лъсват пот, сълзи, сополи,

            и така, яваш, яваш,

            драсва мишият миш-маш,

            че на мишките е в нрава

            до една да се спасяват,

            ако трябва и във лодки

            от одрани котки,

            ако трябва и с гребла

            от ребра!

                                                             (откъс)

......................

(откъс)

             Както казват редовете

            от куплета на поета -

            няма, няма перипети

            за масло, което свети

            като път през вековете!

            Грил! Кебапчета, кюфтета,

            шишове, маши, фуркети

            и котлети, и крокети!

            Бре, надуха се моряците,

            гътнаха ги по каваците,

            по дузина от казина,

            пет-шест Аско-магазина,

            няколко политатракции,

            и преди да са въздъхнали,

            във ръцете им напъхаха

            цяла пачка псевдо-акции.

            Скоро бедните моряци

            дадоха като глупаци

            всичките валутни знаци.

            Всъщност те... видяно строго,

            не разбират много, много...

            недосхващат май съвсем, че то...

            не е като да са прости...

            че и днес похапват гости

            тук туземните коремчета,

            дето с кръшна стъпка острят

            в димката на сладки тостове

            остриета като лостове,

            попоглеждайки угрижено

            към осанката на ближния...

            Ех, моряците, глупаците,

            нищо не разбират клетите

            от безплатната еротика,

            от хазартна икономика,

            от туземна диалектика,

            от тузарска дива етика,   

            и един от тези кефчета -

            да запалиш готин огън

            с брулени на вятър левчета!

            Не разбират много, много

            как се храни цяла нация

            от едната спекулация!

            Как се танци на връвчица                               

            до набучена овчица,

            как се духа и раздухва

            сухото на смътни слухове -

            дим без огън, люта смрад,

            гъгнещ нестинарски глад

            за жарава, за такава,

            дето тлее, не изтлява,

            но петите не загрява.

            И такива, клети, клети,

            чуждоземните естети,

            шашнати до степен трета,

            със очи като кюфтета

            зяпат с нямо "Йохохоу!"

            прямото дивашко шоу.

            И се чудят, и се маят -

            де ще му излезе краят?

            На моменти мислят сигурно,

            че са в райската градина, но

            без да знаят, без да знаят,

            че след двадесет години,

            са пристигнали наистина

            право в своята родина!

                         *****

            И това, което стана

            токутам и токутука

            с екипажа, с такелажа,

            с капитана,

            нека служи за поука:

            да празниш празното е празен,

            но заразен, зъл въпрос

            и - съблазън, за да дразни

            любопитството на хората -

            като призрачен матрос

            по вълните на историята,

            още дълго ще се топва

            в хоризонта на Европа.

                     -- край --

                                                                                     

                                   А. Бурмов

                                                    Мюнхен, 1983