NEVERMORE

На Криси,

25.06.2005.

                            nevermore

                          'Нас не догонят!'

Тату

Гърч под чаршафите. Литват чорапите.

Плисва кафето след скок на крака.

Сбогом, приятели! Най-вероятно е:

никога вече отново... така.

Вижте, приятели, беше трогателно!

Липсват ми думи за щур послеслов...

Как ли, приятели? Най-вероятно е:

никога вече такава... любов.

Тук - понатруфено. Там - недовършено.

Всичко - разбутано в общия хал.

Мъртво ликуване. Колко ли струвал е

този излишно надран... идеал?

Милите, млечни, пелтечещи речи!

Трудно, оскубано чувство влече

в мерени, общи, разделяни рани -

обич, събрана... парче по парче.

Никога вече: момиче без вечност,

скъсани тръпки. Една по една...

Никога вече красива обреченост,

удар под кръста, вина... без вина.

Утро без музика - мудно събуждане...

Някакъв спънат часовник е спрял...

Ново пътуване! Няма сбогуване.

Няма прелюдии. Няма... финал.

Скоро сa вече безкрайно далечни 

тръпките в кръпки. Една по една...

Никога: рамо за скрити засечки!

Винаги само: жена за... жена.

Стегнати куфари. Бързо обуване.

Два-три костюма, кашонче и сак.

Луднали думи подушват парфюма

на нежната ярост в поредния... бяг.

Да, бе, приятели, беше трогателно!

Хукнали думи на луд апостроф...

Не, не споделяме! Ставай, потегляме,

моя единствена, цяла... любов!

                                         Александър Бурмов