гадното стихче

                  Посвещавам на двете Чучита и Ели,

                   които подскачаха надолу по стръмната улица...

Беше студеното есенно временце.

Пара в устата и влага в носа.

Голата, яка, психарска вечерница

вееше синьо-зелена коса.

Бяха си тръгнали. Бягство по стръмното.

Хлъзгави сенчици. Гаден куплет.

Трима изгърбени. Двама издухани.

Един - с половината

рамо напред.

Други не срещнаха. Стана им смешно и

гадното стихче задраха на глас.

Трима изцепени. Двама зацепили. 

Само един - наполовина

във час.

Многото леснички, мънички грешчици

стръвно бучаха в дебилски рефрен.

Трима отрязани. Двама зарязани.

Един - наполовин

на череша качен.

          

Беше студеното есенно временце.

Пара в устата и влага в носа.

Голата, яка, психарска вечерница

вееше синьо-зелена коса.

Нещо хареса ли, нещо я стресна ли...

но ги пресрещна в палто от листа.

Тримата - трескави. Двамата - весели.

Цялата приказка -

с половин уста...

Беше студеното есенно временце.

Гола вечерница в дъжд от игли.

Три пъти бъзна ги: "Двойно ще сбъднете!

Питайте други

дали ги боли..."

Беше случайно. Някак неискано.

Капчица искреност. Малко късмет.

Трима учудени. Двама стъписани.

Цялата истина

в половин куплет.

Други ги срещнаха. Някакви - смешнички.

С някаква стръвно бучаща кола.

Тримата седнаха. Двама се гледаха.

Един - до половината

още в мъгла...

Другите питаха: "Лудо ли скитахте?

Гепи ви лигата, хайде, нали?"

Тримата млъкнаха. Двамата кихнаха.

Един - наполовин

се уригна: "Дали?"

После отпрашиха. С двеста калашника.

Всеки към своята сбъдната цел.

Другите, пак в тъпотията лашнати,

чуха отвън кретенясал петел:

"Но ако не харесваш моя по-дебел,

тогава го издухай и на... по-дебееелллл!!!!!"

                                            2004г. Александър Бурмов