Втора Част
СЛЕД ПРАЗНИКА
(ретроспекция)
След празника - хартийките остават
и пепел по килима - на петна,
бутилките, умрели прави,
и някаква разкрачена жена...
и вечната п о с л е д н а плоча,
с издраскан и пресипнал глас,
завила бавно и проточено:
"Обичах някога и аз..."
Обичах някога и аз.
Сняг и студ в очите ми.
Леден прах в сърцето ми.
Спи до мен скъпа, не плачи...
След празника хартийките остават.
И пепел по килима - на петна.
Бутилките, умрели прави,
и някаква разкрачена жена.
Не, толкова съдби не се побират
дори в един голям апартамент -
логично е, че всички си отиват
във някакъв решителен момент...
логично е пияната надежда
да се натиска с някого в нощта:
животът ни трябва да се свежда
до толкова неистински неща.
Така да бъде... аз ще те намеря
- дърво и камък... ден, или година -
жена ли си, за тебе ще треперя,
дете ли си, за тебе ще загина!
Напускам те, и пак ще те настигам,
и винаги ще бъда непокорен -
небе ли си, ще бъдеш мойта сила,
земя ли си, ще бъдеш моят корен!
Една едничка истина аз имах.
И не безброй - една едничка вяра.
Прости... че я нарекох с твойто име,
прости... че я римувах с изневяра.
Прощавай, младост...
твърде много взимахме,
а никой да даде не бе готов.
Прощавай, младост - май, че се разминаха
експресите на нашата любов.
Но питаш ли ме
кой изгуби вярата?
От двама ни - кой пръв изневери?
Дали не се натрупват
изневярите
във банката на нашите гърди?
Опасен влог...
изплащат ни го с р о ч н о
за лукса да си построим
два метра
пръст,
една надгробна плоча
и с лихвите - цветя да посадим...
Но ти прощавай на секундите жестоки
от разпилените по пътя часове,
прости и на различните посоки
в които бъдещето ни зове,
прости на мойте и на твойте релси,
прости на дългия им път,
прости на пътниците слезли -
те нямаше да устоят.
Семафорът на бъдещето свети
и сини мълнии проводникът плете...
прости на пътниците без билети -
най-искрените бяха те.
Прощавай, чуваш ли... години отшумяха,
а машинистът плаче, сбърчил вежди.
На пустия перон все-още маха
една и съща изоставена надежда.
Тя беше обща... чуваш ли, прощавай,
последната ни гара ще е обща -
цветя и пръст... и вятър... не забравяй -
обичаме надеждите си още!
Безумно н а ш и т е надежди! Вярата -
тя, истинската, още не съборена!
Ах, колко жалко, че последните ни гари
са просто недовършена история...
Всеки история своя си има.
Някаква малка история...
има си болка, раздяла, любима,
има си рана отворена.
"Пътека си има", е казал поетът,
гениалният... сигурно чел си.
А сигурно... нямаме вече пътеки.
А сигурно... имаме релси.
Ти, който ме слушаш, си с и г у р н о някой,
който обича изкуството...
кажи ми, ще можем ли някога, някак
с пътеките пак да препускаме?
Кажи ми, ще стане ли нива асфалтът?
В бетона цветя ще поникнат ли?
Светулки ще станат ли нощните влакове,
които препускат за никъде?
Всички сме пътници. Истина стара.
Всеки открива и знае
там, на перона - в последната гара -
колко е тъжен безкраят.
Там на перона, в последната гара,
малкото куфарче стиснал,
с нокти задържаш последната пареща,
пареща ледена мисъл.
Там, на перона, в последната гара,
счупен на две от умора,
мило усмихнат, отключваш товара:
"Взимайте, милички хора!
Взимайте, топла е... взимайте! Пари
моята болка голяма..."
Там, на перона, в последната гара,
няма скъперници, няма!
Пътека си има... е казал поетът
във най-безпътечната песен.
Пътека си има! Повторил поетът
и му станало весело.
И пуснал пак последната си плоча
с издраскан и пресипнал глас.
След празника пригласял и нарочно:
"Обичам те! Обичам те и аз!"
Напускам те... и пак ще те настигам,
и винаги ще бъда непокорен!
Небе ли си, ще бъдеш мойта сила!
Земя ли си, ще бъдеш моят корен!
Човечно е... Човечно е да страдаш.
Не е човечно да не си щастлив.
Изгубилият има за награда
усмихнатата болка, че е жив.
Човечно е. И слънцето е рана
във тъмните зеници на нощта...
Бъди трева, а не безмълвен камък
и в теб ще никнат слънчеви цветя.
Животът ти да е поле от рани -
така ще го превърнеш в огледало
и всяка сутрин много, много рано
ще почваш да живееш отначало!
И истината пак ще се завръща...
дете ли си, за тебе ще загина.
На всеки кръстопът ще има къща
и няма върху релси да изстина!
Всички права запазени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар