Продължение от Пета част

СОНЕТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

                                               ( I )

                        Тихо, тихо... колко обич...

                        светове безкрайна тишина...

                        Тихо... тихо... нека още,

                        още мъничко вина...

                        Щастието не е голо,

                        само няма да те пусне...

                        Тихо... щастието моли

                        с ожаднели, сухи устни.

                        Тихо, тихо... целуни я -

                        тишината е това...

                        Тихо, в теб ще се укрия,

                        влажна, пролетна трева.

                        Тихо. Няма да изсъхнеш.

                        Твоят сок не е обречен...

                        В мен са влажните ти мъхове...

                        аз съм миг - и значи:

                                              вечен.

                        Тихо, просто се страхувам...

                        Тихо... колко много обич!

                        И нали, нали си струва

                        тази капка бърза болка?

                        И не е невероятна

                        после тъмнината гъста...

                        Тихо. Тя е необятна

                        като влажните ти пръсти...

                        СОНЕТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

                                               ( II )

                        Трамваи.

                        травми.

                        ВМИ.

                        МВР.

                        До-ре-ми.

                        Тра-ла-ла.

                        Ба-ла-ми.

                        Бел-а-ми.

                              Ами!

                        Дзън-н...

                        Дрън-н...

                        Дръжки!

                        Чушки!

                        "Слушай, братко,

                        вземи го, братко,

                        може да ти послужи

                                   добре..."

                        Ми-ре-до.

                        Чао.

                        "Ало?

                        Кой кого осъди?"

                        Гъди-гъди.

                        "Ама ти

                             си бил от нашите?

                        Долу гащите!"

                        Просто мъж -

                        изведнъж

                        просто

                        гол

                        и без пол,

                        няма как -

                        изнасилен:

                        просто мъж,

                        сам

                        и силен.

                        Музика! Бодро!

                        Сузи Куадро!

                        “Six saint

                                     stones

                                        can break

                                         my bones,

                                        but they

                                         can’t

                                        take

                                         my

                                    rock-and-roll!”

                        Пешката на ход.

                        Развод.

                        Интелигент!!

                        "Бурмов,

                                 Бурмов,

                        до кога

                               ще си клиент

                        в собствения

                               си

                        апартамент?"

                        Трамваи,

                                травми...

                        Дай ми!

                        Дай ми!

                        Ура-а!

                        Гора

                            от бедра.

                        Прятели!

                        Гадатели!

  Ваятели!

                        Писатели!

                        Има смисъл!

                        Гъл-гъл-гъл...

                        Къл-къл-къл...

                        Няма как...

                        но - обилен,

                        просто мъж,

                        сам

                        и силен...

                        със статут:

                        луд, луд, луд, луд, луд-луд луд,

                        луд, луд, луд, луд, луууд!!!

                        СОНЕТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВАТА

                                               ( III )

                        Като първите нежни обятия,

                        като първия чек осребрен,

                        като първа работна заплата,

                        като първия есенен ден,

                        като първите пролетни стъпки,

                        като първия тлъст хонорар,

                        като първите парещи тръпки,

                        като първия леден кошмар,

                        като първите любещи върви,

                        като първия весел развод,

                        ти си винаги, винаги  п ъ р в и,

                        мой последен и беден живот!

                        Като първото утро величествен,

                        но по-дребен от дребната вещ,

                        зареден с киловат електричество,

                        но изтлял като лоена свещ...

                        Умъдрял с хитрини и прегради,

                        аз умирам, наивен и бос...

                        "Ти ли моето детство предаде?"

                        е последният детски въпрос.


Понеже Пета част е голяма и блога ми блокира ще я разделя на няколко публикации.


ВСИчКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!