Пета част
С О Н Е Т З А Д
И С Е К Ц И Я Т А
(свитък
сонети)
СОНЕТ ЗА ЖИВОТА
След първата любов
остава болката.
след втората -
неизживяна младост.
След третата - това
любов ли е?
Четвъртата е пищна като
залез.
След първия приятел -
вик и спазма.
След втория - езикът е
по-точен.
След третия приятел -
виц, сарказъм,
четвъртият е реплика...
и точка.
След първата ни вяра -
просто нищо.
След втората - и нищото
е нещо.
След третата сме вече
на равнище,
четвъртата е празнично
усещане.
След първата ни смърт -
военна музика.
След втората - врата,
ритник и пътни.
След третата сме малко
нещо гузни,
от явното предимство на
безсмъртните.
От първия живот не се
оплакваме.
Вторият е малко
нанагоре.
третият е мъчното
очакване
в четвъртия да бъдем
хора.
Във първата война си
новобранец.
Във втората - герой,
или предател.
Третата война е просто
рана.
Останалото е признателност.
Но винаги така е на
война -
ще избереш едно от
двете-
да те убива вечната
вина,
или да възкръснеш в
цвете.
СОНЕТ ЗА ДИСЕКЦИЯТА
След последната ти
ретроспекция -
криза,
операция,
корекция.
Под ризта на скъпите
овации,
под потника,
стерилен
като съвест,
която сменяме
преди да се
изцапа,
стомахът ти
се гърчи
и те хапе
- хищник,
подивял
във клетка -
със хилядите зъби
на безпаметна
и гладна
равносметка:
зад теб са първите
и
най-жестоки истини
пречупени
през
нечуплива призма,
и прозата на
грейналите
рози
във слънчевия парник
на цинизма,
и свидната, и първата поезия,
научена от някой да
убива,
и падналият на земята
кестен
до стръкчето коприва.
Зад теб е гениалното безплодие
на хвърленото върху
пясък семе
и кладенецът сънен на
надеждите
в оазиса на миналото
време.
И атомните взривове
амбиция
над мислите
измъчени,
бездомни,
и радиоактивното
излъчване
на спомена.
Шевът на изрязанато
"вчера"
тежи като
наследственост.
Пред тебе е -
блестяща
кариера
и... посредсвеност.
КОСМИЧЕСКИ
СОНЕТ-АНТИУТОПИЯ
(из архивите на
Галактическия Пръстен)
...Земята е бракуван
атомен реактор,
записан в "хикс +
нула
ен на степен"
фактор.
Планетата омърля
безоблачните нощи.
такива ги изхвърлят
в галактическите
кошчета -
нека да се цапа
в собствената
смет,
планета за касапи,
планета без
късмет.
А може в подходяща
космическа градина
за пример да загащят
двама, или трима,
и малки космодорчета
да гледат във захлас
през малките прозорчета
от гравипласт:
- Това е там министър!
-
посочват го със пръст.
- А онзи е на зет му
на племенника тъст!
- Онзи е поет...
- А онзи е човек!
- Онзи: политик!
- Онзи е нахален.
- А онзи: по случайност
е съвсем нормален!
Ето и една стара
карабина.
Ето и една
стерео-картина:
"...под острите
ребра забравен мускул
безименно на празен ход
затихва...
момиче-чучело със посивели
бузки
погребва взвод от
стихове.
Минутите, които са
насищали,
лакират ноктите на
зверския й глад.
Реки, от сухи дънери
заприщени,
плодят блата с
атавистична смрад.
Гигантски папрати,
отново избуели,
извършват странни
жестове.
Остатъци от мекотели
зачеват... пътешествие.
(Може би последно,
но така е редно:
чухме, че раздавали
на клетки с положение
гробове с чудесно
южно изложение!
"Нема много
време!"
"Давай да се
време!"
"Требе да
умреме!")
Венци,
светци
и многоточия...
Цивилазицаята се
проточва
и прочие...
Какво, че я наричат
"Завър..."
и е самозванка
- всичко живо мачка
в единната си крачка -
нали е общо взето
вегетарианка...
После се смалява:
викове и врява,
клони и дървета -
питекантропова
просвета...
Все по-малка,
деликатна,
многократна,
златна,
бронзова,
желязна...
все по-мазна,
мазна...
все по-масова
и пластмасова...
асова,
класова,
по-побратимна
и... а т о м н а.
...И нали е всеки
на г е н а
си кръстен,
спиралата завършва
с... п р ъ с т е н.
Под какъвто искаш ъгъл
-
все е кръгъл.
...Метафорични градове
горят
и облаците падат все
по-ниско.
Мъртвите концепции торят
нивите на зреещите
мисли.
Комбайн-робот (с душа
под наем)
богатата реколта е
омел.
Роботът е неуправляем
и всичко става с а м о ц е л.
...В скривалищата -
гладни обречени.
Оловото печели бавни
рундове
с умрелите за дъхавата
вечност
живеещи... задъхани
секунди.
...Момиченцето с
пръстените бузки,
с усмивката във пликче
- "до поискване",
завива в парцаливата си
блузка
предсмъртното веселие
на близките...
...Мутант със
метастазни циреи
и челюст като менгеме,
изобретява лира
за песен
от сто р е н т г е н а:
"Потомци на
родените без време,
земята и на скалната й
твърд,
големите са истински
големи
в безименната, малка
смърт..."
...Времето запазва
ръкописа,
историята прави гаф
и, ето го - измъдря се
до слисан,
но точен параграф:
"Земята е бракуван
атомен реактор,
записан
в хикс + нула
ен на
степен
фактор.
Планетата омърля
безоблачните
нощи."
...Такива ги изхвърляме
в галактическите
кошчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар