Куцата чайка /стихчета от Прокълнатия меч/

        Куцата чайка /посветено на Цв.К/
Мартенски повей вълнува морето.

Сгрява безгрижни души.

С чайките литвам. От там, откъдето

всеки за всичко сгреши.

Вече е минало. Нека забравим.

Щом е било, е било.

Литвам. А всъщност при теб си оставам -

с куцо, подбито крило.

Пушек и пепел в изтляло огнище.

Люлка в любими очи.

Пак съм загубила нещо. Но… нищо.

Куцата чайка мълчи.

Летният вятър подгонва вълните.

Буря ги брули без срам.

Тих албатрос към скалите политва…

Горд като изгрев. И сам.

Есенни капки танцуват в мъглата.

Светват сребристи води.

Всичко е преходно. Пясък. И вятър.

В пясъка няма следи.

Тръгна любимият. Плува на север.

Залез в платната лъщи.

Люлка от тихи вълни ги погребва.

Куцата чайка врещи.

Сиви снежинки гнездят върху угар.

Тя се отърсва от тях.

Пак ли не смогнах и аз като другите…

Куцата чайка ли бях?

----------------------------------------

Войната е копнежът на жестоките!
Напират врагове към този бряг,
но песента на мечове и копия
изприда над вълните тайнствен знак....
И нека песента да отшумява.....
какво са звук и стон! Прелитащ дъх.
Но в знака им узряваща поява
се пръква като зъл планински връх.
Внезапен и могъщ като вълшебство.
От мислите на силните по-твърд.
Възправен над безсмисленото шествие
на някаква си смешно малка смърт.

.............................................

Щом страстите на повика препускат
след повея на отшумели струни
и в пулса на омайни мадригали
- сред шепота на многолистни руни - 
изтръпнат от елфическата радост 
на споделения, избистрен, бял нагон,
тогава небесата се разгръщат
и чувственият разум не пропада 
във ада на сърдечния погром.
Но страстите на боя са разумни!
Войната - разлютена вакханалия!
Небето е сурово и намръщено,
когато в кал, и в трескава погнуса
вакханските наслади се заплитат 
в кълба от червеи... и мерзостта вони
под свода от настръхналите щитове
на кърваво обагрени луни!
.................................................

Всички права запазени!